Десислава
Днес имам удоволствието да ви представя едно младо вдъхновение, едно разцъфващо цвете, едно цветно пеперудено вълшебство – талантливата и лъчезарна Десислава.
Преливаща от вълнения и мечти, истински майстор на словото, тази крехка дама ще плени сърцата ви – потопете се в нейния свят.
- Представи ни се:
Здравейте! Казвам се Десислава Динчева. Този май месец завърших Испанската гимназия, а от октомври ме очаква студентският живот в Софийски университет, българска филология.Занимавам се с куп неща, посветени на двете ми най-големи страсти – писането и танците. Две години в Гимназията бях главен редактор на „Малък училищен вестник“. Печелих много призови места в национални олимпиади и конкурси, сред които лауреатско звание в Националната олимпиада по испански език, лауреатско звание в Националния литературен конкурс „Петя Дубарова“, трето място в Творческа работилница по проект „Литературата – познание и творчество“, специалната награда в конкурса на Volontime „Добрите дела са около нас“ ( https://volontime.com/articles/57 ), трето място в Националния конкурс „Ние сме във времето и времето е в нас. То нас обръща и ние него“. Тази година на 19. февруари четох мой текст по време на официалната церемония по повод Деня на Левски – https://www.facebook.com/100000652074952/videos/2411049208926791/?id=100000652074952.През януари месец тази година представих дебютната си стихосбирка – „Емоциите ми вземат своя връх – отново съм си вкъщи“. Тя беше подаръкът за 18-тия ми рожден ден от цялото ми семейство, както и от госпожа Койчева – учителката ми по литература от Гимназията, благодарение на която обичта ми към литературата се разгори с изключителна сила. Стихотворенията, които побрах в книжката, са писани в периода от септември 2017 до лятото на 2018г. И избрах именно този период, защото в него се случиха както най-тъжните събития в живота ми, така и едни от най-красивите. Истината е, че това са моментите, когато емоциите са взимали своя връх и билият лист е бил готов да ги приюти, за да се приберат в своето вкъщи. Произведенията са подредени почти хронологично, с изключение на първото и последното, които правят една рамка с послание, че каквото и да се случва, животът може да бъде истинска приказка, стига да вярваме в нея.А ето и ревюто на книжката, което написа госпожа Койчева:Ще ви представя една малка книжка, пълна с много пеперуди и обич, в която едно 18-годишно момиче възкликва: “Емоциите ми вземат своя връх и отново съм си вкъщи”. Когато си на толкова крехка възраст, а си надарен или наказан с изключителна емоционалност, често заставаш “на ръба на сърцето” или се влачиш “по повърхността на емоционалните отломки” , търсиш заслон, врата за намерения по пътя ключ, уютното вкъщи. Но тези стихове няма да ви съборят в пропастта на екзистенциалната драма, толкова характерна за подрастващите, а ще ви изненадат с мъдро порастване, с намерени емоционални посоки, които извеждат от бездната на нищото.Героинята на тази поезия тича из живота и макар често да пада “в капана на дните му”, намира сродна душа и споделя пъстро, смело, откровено. Светът ѝ е пълен с “пеперудени мечти”, но тя вече знае, че в “житейския кръговрат спирка няма” и “бурните вълни на ежедневието ни блъскат в айсберг”, затова води своята борба зад борда да не изпадне “нашето си”. Тя пулсира с морските приливи и отливи и се слива с танца, защото е разбрала, че “без танц на краката е леко, / но на душата теглилото лежи”.Дебютната стихосбирка на Десислава Динчева е победа над мъглата в живота, в нея дори залезите носят в себе си единствено изгреви и едно чудо призовава другите чудеса в живота си: “сбъдвай ни…/ днес,/ утре,/ винаги…” Словото е не илюстрирано, а дописано елегантно от рисунките на Диана Шентова, която е ненатрапчив съавтор и съмишленик в споделянето. Докоснете се до тези откровения и отново ще сте си вкъщи, а вятърът и навън, и у вас ще замре.Книжката ми можете да намерите тук: https://www.book.store.bg/p248647/emociite-mi-vzemat-svoia-vryh-otnovo-sym-si-vkyshti-poezia-desislava-dincheva.htmlПеперудите се превърнаха в символ на стихосбирката и на огромния ми апел към хората никога да не губят детското в себе си, а аз се превърнах в Пеперуденото момиче и съм изключително щастлива от този факт – толкова, че искам да подскоча от щастие.
Също така танцувам и народни танци в най-стария самодеен български състав – Танцов ансамбъл „Средец“, с който пътуваме не само из България, но и в чужбина, за да разпалваме пламъка на българщината. Взимала съм участие в международни фестивали в Германия, Сардиния и Пуерто Рико. Съставът е второто ми семейство, танцувам два пъти седмично заедно с прекрасни хора, които са до мен във всеки един момент и с които изградих и продължавам да градя спомени за цял живот. Да стана част от „Средец“, е една от най-големите ми радости в живота.
Това лято се включих в екипа на Вдъхновилница „Meantime“ с основател Богомила Трайкова, по-позната като Мила Боги. Винаги съм се възхищавала на всичко, което прави, а неспиращите й идеи ме вдъхновяват постоянно. Щастлива съм, че станах част от нейното приключение и се посветих заедно с нея в мисията да пробуждаме творческото мислене у малки и големи, да създаваме култура от хората за хората.
Тук можете да видите интервюто ни в Телевизия „Европа“, в което разказваме за поредния конкурс на „Междувремие“: https://www.youtube.com/watch?v=XmwFi0GLSIE
2. Как изразяваш радостта си?
С изключителна емоционалност, която се запътва към белия лист, а веднъж докоснала се до него, остава там завинаги.
3. Какво те вдъхновява, за да се усмихваш всеки ден?
Думите. Нужно е малко, за да усетя как вдъхновението започва да пъпли по мен. То е като машинка, която задейства своя механизъм, щом някой я погали със слово.
Освен това, обожавам да се занимавам с организации – било то за подаръци за любими хора или по-мащабни събирания. В главата ми постоянно хвърчат някакви идеи и се стремя да си ги реализирам – така се старая да усмихвам не само себе си, а и хората.
4. Мечтата, която ти дава криле в момента, е:
Устремила съм се към издаване на следваща книжка, но повече за нея няма да издавам. Искам да продължа да преследвам целите си все толкова упорито и да покорявам върховете на своите мечти.
5. Пожелайте нещо на Подскочи от Щастие:
Пожелавам най-вече много вдъхновение. То е силата, която движи света. Бъдете все толкова щастливи и намирайте поводи да подскачате от радост дори и заради малките неща от живота. А всъщност не се ли крие именно в тях неговата красота?
С нетърпение очакваме още изненади от Десислава и пожелаваме попътен вятър на творческия полет на мечтите й.
