КОНСТИТУЦИЯ НА ЩАСТИЕТО

1. Всеки човек има право да не бъде щастлив.
2. Всеки човек има право да заслужи щастието си.
3. Всеки човек отговаря еднолично за собственото си щастие.
4. Всеки човек е отговорен еднолично за щастието на другите.
5. Всеки човек има право да споделя чуждото щастие.
6. Всеки човек е длъжен да споделя с други човеци своето щастие.
7. Всеки човек сам и единствено за себе си определя какво е щастие.
8. Всяко едно определение за щастие е аксиома- приема се за вярно без да се доказва.
9. Никой няма право да събира доказателства срещу аксиомата на друг човек.
10. Всеки може да приеме и споделя доброволно чуждо определение за щастие.
11. Всеки, който приема и споделя доброволно чуждо определение за щастие, е еднолично и единствено отговорен за това.

Имаме ли време да се занимаваме с отвлечени понятия като щастие, като ей сега е време да се правят пари. Отговорът е – ДА. Защото само щастливите хора могат да бъдат наистина богати (и в пряк и преносен смисъл). Нима не сме се нагледали на богати нещастници. Затова е време да сменим гледната точка.

РАДОСТ, УДОВОЛСТВИЯ, КЪСМЕТ, ЗДРАВЕ, МНОГО ПАРИ,  ЛЮБОВ, ОЩЕ ПО-МНОГО ПАРИ, СЕКС, КРАСОТА, СМЯХ, УДОВЛЕТВОРЕНОСТ

Познахте ли ги? Това са те – малките и така приятни за всички наши сетива камъчета, които се стремим да съберем, за да завършим нашата мозайка, наречена ЩАСТИЕ. Всеки ще ги подреди по различен начин, всеки ще се опита да направи уникална своята мозайка.

Но какво се случва ако:

– ако подреждаме нашата мозайка по модела на съседа, който подрежда своята по модела на баща си, който подрежда или най-вероятно вече я е подредил по модела на еди-кой-си
– ако на мястото на липсващото камъче, защото не сме сигурни кое е то и дали изобщо го имаме, сложим друго, което толкова прилича на липсващото
– ако подреждаме нашата лична мозайка с откраднати или случайно намерени на улицата, в службата, в кръчмата, в джоба на съпруга/съпругата
– ако Господ ни е скрил камъчетата
– ако сме си изгубили камъчетата (ето това е най- страшното)
– ако не можем (ето това е по-страшно от най-страшното) да си намерим камъчетата
– ако ни е страх да потърсим камъчетата
– ако ни мързи да подреждаме
– ако сме стъпили върху нашите камъчета, за да стигнем до нечии други
Та какво се случва след всички тези „-ако“? Много просто – нищо не се случва. Защото ние не се грижим за нашата мозайка на щастието. Ние редим нещо съвсем различно, което нито е щастие, а най-малко е наше. Просто си губим времето, a то си минава.

Това не е агитация за положителното мислене. Сега се сещам за две истински неща ПРОТИВ ПОЛОЖИТЕЛНОТО МИСЛЕНЕ. Първото е цитат от „ 7-те навика на високоефективните хора“ на Стивън Кови, един от малкото наистина свестни автори на мотивационни книги. „Какво означава положително мислене?! Как може да си положително настроен, че си в Чикаго, след като ТРЯБВА да си в Детройт?“ Има право човека. Второто е вица за стажанта-лекар, който предписал успокоително на един старец със стомашно разтройство. След няколко дни го попитал :“Как си дядо?“, а старецът му отговорил усмихнат :“ Да си жив,чедо. Пак си се насирам, ама поне не се ядосвам!“. Ето това е най- добрият пример за ефекта „положително мислене“.

Tова не са готови рецепти за вашето щастие.
Tова не е отдушник на моите комплекси.
Tова не е блог-гъдел на измамното ми чувство за собствена значимост.